"Вторият том, който предлагаме на читателя, предоставя информация за размишления по остри актуални проблеми: българския национален комплекс и неговото преодоляване ("Оптимистична теория за нашия народ"); демократичния потенциал на българското общество ("Историческите корени на нашите демократични традиции"); съдбата на българското трудолюбие ("Морална философия на българина от новото време"); разрива с традиционния сексуален и брачен морал ("Любов и брак"); противоречивото политическо съзнание и поведение на средните слоеве ("Психология на Априлското въстание"); "кадровия подбор" на историята ("Априлското въстание и Бенковски"); манипулацията на личността и нейното самоотчуждаване ("Психология на военната дисциплина")." Разбира се, това са акценти, които насочват вниманието към някои от студиите, без да омаловажават другите.

Нещо повече: за да се оцени всяка една от студиите на Хаджийски, трябва да се съпостави и с другите, да се види в контекста на цялото му творчество и особено на неговото главно произведение. За да се оцени вторият том, читателят трябва да се връща към първия.

/Петър-Емил Митев/