Най-хубавите приказки, които съществуват

Това определение четем в изпълненото с възхита писмо на Якоб и Вилхелм Грим до техните норвежки последователи и съмишленици, събирачите на народни приказки Петер Кристен Асбьорнсен и Йорген Му. През 1836 г. двамата приятели прочитат „Детски и домашни приказки“ на Братя Грим и откриват своето призвание – през следващите петнайсет години ще обиколят цяла Южна Норвегия, ще разговарят с всички онези, които най-добре познават народното творчество – земеделци, пастири, ловци, прислужници, деца и старци, ще пишат писма на приятели и познати от всички краища на страната с молба да им изпращат местни приказки и предания. Плодовете на този епохален труд са забележителни – два тома под заглавие „Норвежки народни приказки“, два тома „Норвежки приказки за тайнствени същества и народни сказания“, както и множество самостоятелни приказки, поместени в различни сборници. Същевременно от ранна възраст двамата започват да събират народни приказки, които издават в няколко сборника, най-известен сред които е „Норвежки народни приказки“ (Norske Folкeeventyr, 1841– 1843).

Сега за първи път българският читател държи в ръцете си двутомно пълно илюстровано издание, което съдържа всички приказки, събрани от Асбьорнсен и Му, както и всички оригинални класически илюстрации от XIX век. Предавани от уста на уста и от поколение на поколение, тези приказки ни пренасят в страната на величествените фиорди, на вековните лесове, на непристъпните ледени планини и могъщите водопади, земя, населена с вълшебни птици и омагьосани мечоци, със зли мащехи и строги крале, с красиви принцеси и смели герои, земя на тролове и великани.

Веднъж привикнал и потопил се в тези приказки, читателят бързо ще добие представа за духа на норвежкия народ – високата цел, към която са се стремили техните събирачи. според Якоб Грим норвежките приказки се характеризират със „самобитност и пълнота, които не могат да бъдат открити в творчеството на нито един друг народ“.

А сега аз качвам приказката на шейната
и към теб я плъзгам, че си по-умел в словата;
ала не можеш ли по-вещо да разправяш,
засрами се, че все мене ме поправяш.

Петер Кристен Асбьорнсен (15 януари 1812 г. – 6 януари 1885 г.) е норвежки фолклорист и зоолог. Роден е в осло. Завършва Кралски Фредериков университет и работи като зоолог, изследвайки морската фауна по норвежкото крайбрежие.

Йорген Енгебретсен Му (22 април 1813 г. – 27 март 1882 г.) е норвежки фолклорист и духовник. Роден е в Хуле в семейството на фермер, който малко по-късно е избран за депутат. През 1845 г. става преподавател по богословие в Норвежката военна академия, от 1853 г. е свещеник, а от 1874 г.– епископ на Кристиансан.